Най-великите дарове от Аллах

Благо на този свят и в отвъдния…       

Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Онзи, който има тези четири (неща) ще бъде надарен с благо в този и в отвъдния свят: език, споменаващ (възхваляващ Аллах), сърце, благодарно (на Аллах), тяло търпеливо понасящо изпитанията, и праведна жена, която не мисли да го предаде, и не натрапчиво да се  сдобива с (имуществото) парите му.”/Този хадис е сведен от ат-Табарани в “ал-Аусат” (7/179) и в “ал-Кабир” (11/134), ал-Бейхаки в  “аш-Шаб Баб фи теадид ниам Аллах”(4/104) с думи от Ибн Аббас. В “Маджма’у аз-Заваид” ал-Хайсами е казал: “Този хадис е сведен от ат-Табарани в “ал-Кабир и в “ал-Аусат”. За разказвачите на хадиса (Риджаль) в “ал-Аусат” е установено наличие на непрекъснатост във връзката и тя е достоверна сахих (4/502)”, а в “ат-Таргиб ве ат-Тархиб” ал-Мунзири е казал:  “Този хадис е сведен от ат-Табарани в “ал-Кабир” и в “ал-Аусат” с добър джейид иснад.” Шейх ал-Албани е определил този хадис като слаб даиф в “Даиф ат-Таргиб ве ат-Тархиб (899)/

От най-великите дарове на Аллах!

Тези четири велики благодеяния и милости от Аллах, с които Той е дарил човека, са по-добри от заможността, положението в обществото, а така също и от богатството, към които се стреми човек, състоящи се от животни, земеделска продукция и планини от злато, сребро и скъпоценности. Този, който е надарен с тези четири най-велики дара, той е получил благо в този свят и в отвъдния.

Първият от тези дарове: Език споменаващ (възхваляващ Аллах)

Всевишният Аллах, Пресвят и Велик е Той, е надарил човека с език, който да Го споменава винаги и при всички обстоятелства, непрестанно да възхвалява Аллах… език мокър от споменаване и възхвала към Аллах, Всемогъщ е Той и Велик!

Когато хората са заети със своите всекидневни дела и в търсене на препитание, езика споменава и възхвалява Аллах, Всемогъщ е Той и Велик. Всевишният Аллах не обича покланящите Му се раби, които не се отдават изцяло във възхвалата си към Него или го правят малко. Всевишният Аллах е казал: О вие, които повярвахте! Споменавайте Аллах многократно!И Го прославяйте сутрин и вечер!/33:41-42/

Лицемерите може би също споменават и възхваляват Аллах, но малко и рядко, както е казал Всевишният Аллах, описвайки ги: Те показват себе си пред хората, и малко споменават Аллах./4:142/

 Що се отнася до правоверните, то те постоянни в споменаването и възхвалата към Аллах, Всемогъщ и Велик е Той! Те споменават Аллах и прави, и седнали, и легнали на хълбок, и размишляват за сътворяването на небесата и на земята: “Повелителю наш! Ти не си сътворил това напразно. Пречист си Ти! Опази ни от наказанието в Огъня!/3:191/

Те споменават и възхваляват Аллах при всякакви обстоятелства, в мирно и военно време, дори когато армиите се изправят лице в лице, и техните редици се смесят и се разгори боя, те споменават и възхваляват Аллах: О вие, които повярвахте! Когато се сражавате с отред, устоявайте и споменавайте Аллах често, за да сполучите!/8:45/

Повече от всичко те се стремят да споменават и възхваляват Аллах сред хората, които живеят инертно и небрежно, по пазари и други подобни места, тъй като “споменаващият и възхваляващ Аллах сред небрежните и инертни хора е като сражаващ се боец сред дезертьорите (напусналите бойното поле)”./Това е сведено от ал-Баззар в “ал-Муснад” (5/166) и от Ибн Асакир в “ат-Тарих” (47/75)/

Език споменаващ (възхваляващ Аллах), т.е. мокър от споменаване и възхвала към Аллах. Веднъж един човек попитал Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем: “О, Пратенико на Аллах! Предписанията на Аллах са многочислени за мен, та към кое от тях крепко да се привържем?” Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Нека твоят език не престава да бъде мокър от споменаване (и възхвала) на Аллах!” /Този хадис е сведен от Ахмед в “ал-Муснад”(17680) Изследващият този хадис е казал, че иснада му е достоверен сахих. Сведен се е също така от ат-Тирмизи в “ад-Дааваат” (3375), и е казал, че хадиса е надежден хасен и гариб от тази страна. Сведен е още и от Ибн Маджа в “ал-Адаб”(3793), от Ибн Абу Шейба в “ал-Мусаннаф”(Китаб ад-Дуа 6/58), от Ибн Хиббан в неговия “Сахих” (Китаб ар-Ракаик 3/96) Шейх ал-Арнаут е казал, че иснада му е силен кавий, и от ал-Хаким в “ал-Мустадрак (Китаб ад-Дуа, и ат-Такбир ве ат-Тахлил 1/672) с достоверен сахих иснад, сведен е и от ал-Бейхаки в “ал-Кубра” (Китаб ал-Джанаиз 3/371) чрез Абдуллах Ибн Баср. Шейх ал-Албани е обявил хадиса за достоверен сахих в “Сахих ат-Тирмизи” (2687)/

Наред с това, сърцето е длъжно да бие в унисон с езика, споменаващ и възхваляващ Аллах, и ако това не се случва, то сърцето трябва да бъде научено да възхвалява Аллах, и ако на Твореца, Всевишният Аллах бъде угодно, то тези слова ще стигнат до сърцето.

Вторият дар: Сърце, благодарно (на Твореца, Аллах).

Споменаването и възхвалата на Аллах и благодарността към Него винаги вървят заедно едно с друго, както за това е казал Всевишният Аллах: Споменавайте Ме, и Аз ще ви споменавам! Благодарете Ми, и не Ме отричайте!/2:152/

В хадис от Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, се предава следното:

اللهم أعنِّي على ذكرك وشكرك وحسن عبادتك

“Аллахумме аинни аля зикрике ве шукрике ве хусни ибадетике”

“О, Аллах! Стори ме споменаващ и възхваляващ Тебе, благодарен на Теб и най-добър измежду покланящите се на Теб!”/Този хадис е сведен от Ахмед в “ал-Муснад”(22119). Изследващият този хадис е казал, че иснада му е достоверен сахих, и за разказвачите на хадиса (Риджаль) е установено наличие на непрекъснатост във връзката и тя е заслужаваща доверие, и е достоверна сахих без Укба Ибн Муслим. Хадисът е сведен още и от Абу Дауд в “aс-Салят”(1522), от ан-Насаи в “aс-Сахв”(1303), от Ибн Хузейма в неговия “aс-Сахих” (Китаб aс-Салят 5/364). Шейх ал-Арнаут е казал, че хадиса е достоверен сахих. Сведен е от ат-Табарани в “ал-Кабир”(20/60) с думи от Муаз Ибн Джебел. Шейх ал-Албани е определил хадиса за достоверен сахих в “Сахих Абу Дауд”(1347)/

От човека се изисква да бъде благодарен. Първата и най-важна степен в изразяването на благодарност е осъзнаването от страна човека, че всяка милост и благодат идват от Аллах. И това вече е признание на сърцето, че всяка благодат се дава от Аллах, и дори да е извършена от ръцете на човека, то Всевишният Аллах му я е подчинил: И каквато и благодат да имате, тя е от Аллах./16:53/

Сърцето благодарно на Твореца признава, че Всевишният Аллах притежава всички дарове и всяка благодат, Той е техния изключителен Стопанин, и всичко, което се намира около човека, е милостта на Аллах, Всемогъщ е Той и Велик! Величайша милост за нас е, че всичко, което ни служи, е подчинено за нас именно от Аллах.

Аллах е Този, Който сътвори небесата и земята, и изсипа вода от небето, и извади с нея от плодовете препитание за вас, и подчини за вас корабите да плават по морето според Неговата повеля, и подчини за вас реките, и подчини за вас слънцето и луната непрестанно движещи се по своите орбити, и подчини за вас нощта и деня. Той ви дава от всичко, за което Го молите. И ако пресмятате милостите на Аллах, не ще ги изчислите. /14:32-34/

Правоверният е длъжен да бъде благодарен на Аллах. Това е милост на Твореца. Както Сюлейман алейхисселям, когато при него преди да мигне окото е бил доставен трона на Белкис, е казал: “Това е от милостта на моя Повелител, низпослана, за да ме изпита дали съм благодарен или непризнателен. Който е благодарен, той е благодарен за свое добро. А който е непризнателен, моят Повелител е Богат, Великодушен.”/27:40/ Човек е благодарен за самия себе си, защото извлича полза от благодарността си.

Благодарността способства да се съхрани милостта на Аллах, записва се като добродетел и носи след себе си още по-голяма милост от Аллах, за което се казва в айетите на Свещения Коран: И прогласи вашият Повелител: “Ако сте благодарни, Аз непременно ще ви надбавя.”/14:7/

Език споменаващ (възхваляващ Аллах)….. Сърце, благодарно (на Твореца, Аллах)….

Третият дар: Тяло, търпеливо понасящо изпитанията.

То понася тежестта на бремето, нуждите и лишенията по пътя на Аллах, и заради Него, Всемогъщ и Велик е Той, тялото изпитва глад и жажда, бори се по пътя на Аллах и търпи, заради Него.

Само с търпение в този и отвъдния свят, човек може да се сдобие с успеха, както е казал Месих Иса алейхисселям:  “Не ще се сдобиете с това, което искате, освен чрез търпеливо отношение към онова, което ненавиждате.”

И затова Пророкът Мухаммед салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Търпението е (светлина) сияние”/Този хадис е сведен от Муслим в “ат-Тахара”(223), Ахмед в “ал-Муснад” (22902), ат-Тирмизи в “ад-Дааваат” (3517), ан-Насаи в “аз-Зекят” (2437), Ибн Маджа в “ат-Тахара ве сунаниха” (280) с думи от Абу Малик ал-Ашарий./  Това сияние осветява пътя на човека. Без търпение светът би потънал в тъмнина, просторната земя би станала тясна и човешката душа би се свила. Затова е необходимо търпение.

Търпението е ключа към желаното, и след всяка трудност настъпва облекчение.

Потърпи, може би, ако имаш търпение, то и неотстъпчивия ще отстъпи.

И, може би, с търпение той ще спечели, а казват: едва ли...

***

Не се отчайвайте, дори ако търсенето е дълго.

Искайте с търпение, за да намерите облекчение.

Търпеливият непременно ще получи това, от което се нуждае.

Склонният да се бори за насъщния, ще намери спасение.

Търпението е милост от Аллах. Който е дарен с търпение, на него му е дадена велика милост. Това е меч, който не познава поражението, и както е казал Али Ибн Абу Талиб: “Търпението е мече, който не познава поражение, и яздитно животно, което не се спъва.”

Четвъртият дар: Праведната жена.

И накрая, четвъртата милост, това е праведната жена. “Която не мисли да предаде своя мъж, и не натрапчиво да се  сдобива с (имуществото му)” Тя запазва своята чест и имуществото на мъжа си. Това е тя праведната жена, набожна, опазваща тайното, което съхранява Всевишният Аллах. Тя свежда своя взор, когато я поглеждат, и се подчинява на това, което нейния мъж е казал. Тя пази себе си за своя мъж, когато той отсъства. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал, обръщайки се към Омар Ибн ал-Хаттаб радияллаху анху: “А не искаш ли да ти съобщя за най-доброто (като богатство), което може да натрупа жената? Праведната жена е (тази, която): Когато погледнат към нея, тя свежда своя взор, и когато (нейния мъж) и повели нещо, тя се подчинява, и когато нейния мъж отсъства, тя се пази за него.”  /Този хадис е сведен от Абу Дауд в “аз-Зекят” (1664), от Абу Яаля в “ал-Муснад” (4/378), и от ал-Хаким в “ал-Мустадрак” (Китаб аз-Зекят 1/567) и е достоверен сахих според изискванията на ал-Бухари и Муслим. Хадисът е сведен и от ал-Бейхаки в “аш-Шааб” (Баб фи аз-Зекят 3/194) и в “ал-Кубра Китаб аз-Зекят” (4/83), с думи на Ибн Аббас. В “Маджма’у аз-Заваид” ал-Хайсами е казал: “Този хадис е сведен от Абу Яаля в който има разказвач на име Осман Ибн Амир, който слаб разказвач (7/104). Шейх ал-Албани е определил хадиса като слаб в “Даиф Абу Дауд” (363)/  

Това е милост от даровете на Аллах, Всемогъщ и Велик е Той! И това е благодатта, за която Пророка салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Този свят е временна наслада, а най-добрата благодат на този свят е праведната жена.” /Този хадис е сведен от Муслим в “ар-Ридаа” (1467), от ан-Насаи в “ан-Никях” (3232), от Ибн Маджа в “ан-Никях” (1855) с думи на Абдуллах Ибн Амр./  Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е преминал през това, когато се оженил за Хадиджа радияллаху анха. Той не е търсил богатство, не е търсил жена на своята възраст и т.н., а е търсил жена, праведна жена.

Той като човек е търсил за себе си жена, в която са се съдържали най-съвършените човешки качества, затова се е оженил за тази, която не е девственица, а за жена, която е по-голяма от него с 15 петнадесет години и имаща деца, които не са от него. Той обаче видял в нея праведност и нравствена чистота.

Не е удивително, че тя е била радост за неговите очи, и опора в неговия живот от началото на пророческата му мисия; тя му е оказвала подкрепа, и е вселявала в него увереност, казвайки му: “Кълна се в Аллах, Той никога няма да те опозори, защото ти помагаш на слабия да носи своето бреме, поддържаш роднинските връзки, оказваш гостоприемство на хората и им помагаш да понесат ударите на съдбата.” /Това е общоприет хадис, сведен е от ал-Бухари в “Бедеа ал-Вахий”(3), от Муслим в “ал-Иман”(161), от Ахмед в “ал-Муснад” (14483)/

Ето такива са качествата на праведната жена.

Жените на предшествениците (салаф)

Съпругата е ценно съкровище. Един мъдрец е казал: “Що се отнася до праведната жена, то тя е ценно съкровище. На комуто е дадено това съкровище, то той е дарен с най-великата благодат в двата свята.”

Това е така, защото тя помага на своя мъж да бъде покорен на Аллах, и го отделя от непослушанието към Всевишният Творец. Една от праведните жени на предшествениците салаф е казала на своя мъж, когато той излязъл да търси препитание или да търгува следното: “О, баща на еди кой си! Бъди внимателен, не добивай препитанието си със забранено харам, защото ние ще изтърпим глада и жаждата, но не ще изтърпим жаркия Огън и гнева на Всемогъщият Аллах.”

Ще изтърпим глада и жаждата, но не ще изтърпим жарта на Огъня и гнева на Всемогъщия. Това е милостта от Аллах, праведната жена, която помага да бъдем покорни на Аллах, и не е препятствие за участие на нейния мъж в борбата по пътя на Аллах, а напротив подтиква го към това.

Жените по времето на предшествениците салаф са подбуждали своите мъже да излязат на борба по пътя на Аллах. Възможно, към някоя от тях да е дошъл някой и да е казал: “Как така си пуснала този човек да излезе на борба по пътя на Аллах? Как така ще останеш сама? Кой ще се грижи за твоето препитание? И кой ще храни децата ти?” А тя е отговорила с твърдата вяра на правоверна и истински иман в гласа си: “Има достатъчно хора! Своя мъж, от както се запознахме и оженихме, аз знам като човек издържащ семейството. И ако си отиде човекът, който издържа семейството, то моята прехрана ще е от Онзи, Който дава препитание на всички, а именно, Всевишният Аллах.”

Това е милост от Аллах, и затова Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е определил тази благодат като милост за двата свята. В някои хадиси е казано: “Когото Аллах е дарил с с праведна жена, на него Той е дарил половина от религията му, и нека в другата половина се страхува от Аллах”. /Този хадис е сведен от ат-Табарани в “ал-Аусат” (1/294) , от ал-Хаким в “ал-Мустадрак” (Китаб ан-Никях 2/175), и е казал, че иснада му е достоверен сахих, и с него се е съгласил аз-Захаби, сведен е и от ал-Бейхаки в “аш-Шааб”  (Баб фи Тахрим ал-Фурудж 4/383). Шейх ал-Албани в “Сахих ат-Таргиб” е определил хадиса като надежден хасен (1916)/  В други хадиси е казано:  “Щастието се състои от четири неща (и той Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е споменал за тях) и това са: Праведна жена, просторно жилище, удобно средство за предвижване и праведен съсед”. / Този хадис е сведен от Ибн Хиббан в негови сборник “Сахих” (Китаб ан-Никях 9/340). Шейх ал-Арнаут е казал, че иснада на този хадис с достоверен сахих според изискването на ал-Бухари. Хадисът е сведен и от ал-Бейхаки в “аш-Шааб” (Баб фи Икрам ал-Джар 7/82). Шейх ал-Албани е определил този хадис като достоверен сахих в сборника си “Сахих ал-Джами’у” (887)/

Всички тези видове щастие облекчават на човека благополучен живот. Ето защо, о мюсюлманино, когато искаш да се ожениш, вземи си праведна жена. Не търси богатство, не търси красота и положение в обществото, не търси знатна жена! Първото, което ти си длъжен да търсиш, това е религия и праведност. А ако наред с това има и богатство, красота и знатен произход, то това е добре, преди всичко жената трябва да бъде религиозна. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Стреми се да намериш религиозна жена, която да ти бъде като опора” /Това е общоприет хадис и е сведен от ал-Бухари в “ан-Нукях” (5090), от Муслим в “ар-Ридаа” (1466), от Ахмед в “ал-Муснад” (9521), от Абу Дауд в “ан-Никях” (2047), от ан-Насаи“ан-Никях” (3230), от Ибн Маджа в “ан-Никях” (1858), с думи на Абу Хурейра радияллаху анху./   

Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Онзи, който има тези четири (неща) ще бъде надарен с благо в този и в отвъдния свят: език, споменаващ (възхваляващ Аллах), сърце, благодарно (на Аллах), тяло търпеливо понасящо изпитанията, и праведна жена, която не мисли да го предаде, и не натрапчиво да се  сдобива с (имуществото) парите му.”

Ние отправяме дуа към Аллах, Всемогъщ е Той и Велик, да стори езиците ни споменаващи и възхваляващи Го, да стори сърцата ни благодарни Нему, телата ни търпеливи и Го зовем да ни дари с праведни жени и благочестиви семейства. “Повелителю наш! Стори нашите съпруги и потомци  радост за очите ни! И ни стори водители на онези, които се страхуват от Теб!”/25:74/