iman-islam.alle.bg

ЦЕНАТА НА ИСЛЯМА

Преди няколко години един имам се преместил да живее в Торонто, след като имигрирал в Канада. Имамът често пътувал с автобуса от дома си до долната част на Торонто. Няколко седмици след пристигането си, му се случило да се вози в същия автобус. Когато седнал на мястото си, имамът устанаовил, че шофьорът по случайност му е върнал 25 цента повече. Докато обмислял какво да прави, той си казал: ”По-добре да върна обратно тези 25 цента. Би било неправилно да ги задържа.”
След това си помислил: ”Я да забравя, това са само 25 цента. Кой би се тревожил за такава малка сума? Още повече, че автобусната компания взема прекалено големи такси; никога няма да разберат за липсата им. Да ги приема като подарък от Всемогъщия Аллах и да си стоя спокойно.”


Когато идва неговата спирка, имамът се спира за момент при вратата и подава 25-те цента обратно на шофьора като казва: ”Заповядайте, дали сте ми повече ресто.”


Шофьорът отвръща с усмивка: ”Вие ли сте новият имам в тази част на Торонто? Смятах да дойда по-късно за намаз във вашата джамия. Исках само да разбера какво ще направите, ако ви върна повече ресто.”


Когато имамът слязъл от автобуса, краката му се подкосили. Трябвало да се опре на най-близкия уличен стълб за опора и като вдигнал поглед към небесата се провикнал:


  „О, Аллх, аз почти продадох исляма за 25 цента!”

     Може никога да не видим въздействието на нашите действия върху хората... Понякога ние сме единственото знание от Свещения Коран, което някой ще прочете или единственият ислям, който немюсюлманите ще видят. Това, което трябва да покажем, иншаллах, е пример, който другите да видят. Бъдете внимателни и бъдете честни всеки ден, тъй като никога не знаете, кой наблюдава действията ви.


„О, Аллах! Аз ти поверявам това, което съм прочел и научил. О, Аллах! Върни ми го, когато се нуждая от него. О, Аллах! Ти правиш това, което пожелаеш и Ти си най-близо до мен, Ти си моят Помощник и Закрилник. О, Аллах! Опази ни от бидат и от какъвто и да е вид ширк, стори ни да сме от тези, които се покланят и напълно Ти се подчиняват и направи така, че да умрем като мюсюлмани...Амин.

بِسْمِ اللّهِ الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ

НАШИЯТ ПЪТ КЪМ ИСЛЯМА - Нурхаят

Казвам се Василка, на 26 години и съм от един малък български град. Родена в нормално християнско семейство, на което много помагах и изключително уважавах. Детството ми приключи твърде рано, защото от 5 годишна възраст започнах да помагам на семейството си. Родителите ми отглеждаха 220 овце и се налагаше аз да бъда техният пастир. Така минаваха дните ми, преди да започна училище. 
Майка ми беше доста вярваща и редовно ходеше на черква, аз като малка ходех с нея. Правех каквото правеше и тя. Палихме свещи пред иконите, но чувствах, че това не е достатъчно, трябваше да се моля по друг начин. Вярвах, че има бог и ме вижда, но не бях убедена, че това е начинът, по който да се обърна към Него. И въпреки, че не търсех другия начин, той сам ме намери.


Имаме роднини в Македония и често им гостуваме. Бях на 13,14 години, когато разхождайки се с майка ми по пазара дочух някаква песен. Тя толкова хубаво звучеше, че дъхът ми спря. Останах на място, за да я изслушам, не знаех какво е това и от къде идва, кой го пее, но толкова ми хареса, че никога няма да забравя този миг. Мислех да попитам някой, какво е това, но след малко песента свърши и всичко остана до там. След това се върнахме в България и често тази песен звучеше в ушите ми, но никъде другаде не я бях чувала, докато не отидохме пак в Македония, тогава разбрах, че това е Езан и идва от Джамията – повик към Мюсюлманите, но не мислех, че един ден и аз ще стана такава. 
Бях на 16 години, когато срещнах Мустафа - бащата на двете ми деца, запознахме се в Македония. Пламна голяма любов между мен и него, заживяхме заедно, роди се и синът ми и го нарекохме Дениз. Но през това време аз нищо не разбрах за Исляма от този човек, който е роден в Турция. Не го виждах да се кланя, да чете Коран, нищо от това, което е присъщо за Мюсюлманите.


Един ден гледах в едно предаване, че Християни са ставали Мюсюлмани и тогава за първи път си помислих, че и аз мога да стана Мюсюлманка. Не знам какво ме накара да го помисля, чувството беше неописуемо. Преди това бяхме ходили в Турция, там видях джамията Султан Ахмед, пак чух Езан и от това сърцето ми потрепна. И без никой да ме убеждава осъзнах, че това е Правия път.


Върнахме се в Пловдив и споделих с Мустафа, че искам да стана Мюсюлманка. Той най-напред ми обясни колко е сериозна тази крачка и че трябва да приема всичко от сърце. След, като го убедих, че съм сигурна в желанието си, той ми написа на един лист Келиме-и Шехадет, обясни ми какво означават и да ги науча и произнасям от сърце.


Три дни ги произнасях, помолих го да ми купи книги за Исляма. Първата книга за исляма, която прочетох беше „Кратко илюстровано въведение в Исляма”, от която много бях впечатлена. Продължавах да чета и научих основите на Исляма. Това не ми беше достатъчно, реших, че трябва да кланям Намаз, но проблема беше, че не знаех как, не знаех и Сурите. Но един ден отидох в Кърджали на гости на сестра ми. Разказах й за желанието си и я помолих да ме заведе при някой да ме научи как да се кланям. Тя познаваше само една жена, но била болна и не можела да говори. Това не ме спря, исках да ме заведат при нея. Въпреки, че не може да говори тази жена, като разбра какво искам ми написа какво да правя. Аз говорих, а тя ми пишеше и вече имах представа какво да правя. Жената беше болна от рак и не след дълго почина АЛЛАХ да е доволен от нея.


Започнах да се уча и след като се прибрах вече кланях Намаз. Споделих със съпруга си, но той каза, че не го правя правилно. Попитах го дали знае и едва тогава разбрах, че не само знае, а дори, че е Хафуз (т.е. знае целия Коран). След това започна да учи мен и детето.


Дениз беше на 3 години и 4 месеца и вече четеше Коран. Научих всички Сури и с нетърпение чаках Мустафа да се прибере и да каже дали е правилно.


За 3 месеца се бяхме научили и двамата. Родителите ми някак си приеха факта, че за съпруг ще взема турчин, но когато им съобщих, че приемам Исляма побесняха. Обвиниха Мустафа, че ме кара насила. Опитваха се да ме разобедят, постоянно се карахме, много пъти са ме гонили от вкъщи и се е налагало да скитам с детето по улиците. Но АЛЛАХ ми даваше сили да продължавам напред по Неговия път. 
Четях много, учех само от книгите и когато попитах нещо Мустафа дали е харам или хелял (позволено или възбранено) той ми казваше. Упреквах го, защо не ми е казал след като нещо е Харам, но той ми обясни, че сама трябва да открия, защото ако той го каже може да не го послушам и да помисля, че се налага. Имах много въпроси към него, предимно защо не изпълнява повелите на АЛЛАХ.


Минаваше ми през ума да го оставя, но му дадох Корана в ръцете и го помолих да обещае, че ще се промени, защото няма да мога да живея с него ако не върви в правия път. И той се промени, започна да се кланя, да чете Коран, дори по цели нощи не спеше. И това стана не МОЯТ ПЪТ КЪМ ИСЛЯМА, а нашият път към Исляма. Един за друг бяхме упора, подадохме си ръце, за да вървим паралелно по единствения, правилния път - учехме се взаимно за Исляма.


Следващата стъпка, която приех за да съм достоен раб на АЛЛАХ беше да се забрадя. Незнаех Мустафа как ще приеме и незнаех как да му съобщя. Започнах да слагам забрадка когато излизах без той да знае. Но един ден, когато се прибрах той ме видя и много се зарадва. Каза, че съм най-красивата жена на света, но въпреки това убедена ли съм, че искам това и осъзнавам ли сериозността на тази стъпка. Защото все пак живеехме в Пловдив, много неща щяха да се променят. Нямаше да мога да ходя където съм ходила, да общувам със същите хора, както до сега. Но бях непреклонна и решена да се забрадя, колкото и неща да загубя.


Така загубих всичките си приятели, никой не искаше да се вижда с мен, дори са искали да ме замерят с кал. Присмивали ми са се, чувала съм как злословят, но Елхамдюлиллях Всевишния ме дари с търпение да понеса всичко. Чуждите хора не ме притесняваха, но близките ми много ме измъчваха. Говорих им много за Исляма, но не искаха и да ме изслушат, само двамата ми братя ми повярваха и подкрепяха. 
АЛЛАХ вижда какво е на хората в сърцата и знае кой е искрен и смирен в своята молитва. Исках всички да знаят, че съм Мюсюлманка и забрадката е най-добрият начин да разбират това. Заминахме за Турция, където Мустафа  започна да чете Езан в Джамията. АЛЛАХ изпълни мечтите ми, всеки ден си го слушах как привиква хората за Молитва. АЛЛАХ е велик!


Преди  четири, пет години сънувах Джамията, в която работеше Мустафа. В съня пих вода от там и взех за вкъщи. И един човек ми каза да пия, защото е много полезна, когато се събудих не съм си и представяла, че някога ще бъда в тази Джамия и там ще работи съпругът ми.  
АЛЛАХ ни дари и с вторият ни син. Всеки ден благодаря на АЛЛАХ, че съм Мюсюлманка. „
АЛЛАХ когато напъти никой не може да го заблуди и когато остави в заблуда никой не може да го напъти”.


Това стана най-важното в моя живот, колко хора не знаят или не искат да знаят. В този живот бих понесла всичко: студ, глад..., но в Другия? Никога не е късно да се тръгне по Правия път, трябва да не преставаме да вършим добрини, защото никой от нас не знае кое добро дело ще бъде билетът му към вечния Рай.


Преди години водих дело да си сменя името, но не ми разрешиха. Мустафа беше избрал името Васфие, но на мен ми харесва Нурхаят. И иншааллах ще продължа да се боря и ще сменя името си - това е най-подходящо за мен, като Мюсюлманка. Ще го сменя на Нурхаят, защото се превежда като „светъл живот”. А моят живот е светъл от както приех Исляма!!!

Източник: Списание "Икра"

 

Инструментите на шейтана

Преди много години шейтана решил да покаже всички инструменти на своя занаят. Подредил ги стриктно в стъклена витрина, за да ги виждат всички.

Каква колекция било това! Тук бил блестящият кинжал на Завистта, а до него кротко си почивал чукът на Гнева. От другата страна лежали лъкът на Алчността и Желанието, а до тях живописно били подредени отровните стрели на Ревността и Стремежа към земния живот. Там били и оръдията на Страха, Горделивостта и Ненавистта. И всички се виждали прекрасно, имали си етикети с название и цена.

А на най-красивата етажерка, отделно от всички останали инструменти, лежал малък, неугледен и доста очукан дървен клин, на който бил закачен етикет с надпис "ОТЧАЯНИЕ". Учудващо, но цената на този инструмент била по-висока от всички останали взети заедно.

Един минувач попитал шейтана защо струва толкова скъпо този странен клин и той отговорил:
— Аз наистина го ценя повече от всички, защото това е единственият инструмент в моя арсенал, на който мога да разчитам, ако всички останали се окажат безсилни. — Ако съумея да вбия този клин в главата на човека — продължил шейтана, — той отваря вратата и за всички останали инструменти.

Усмихнал се и добавил:
— Защото за вярващия човек няма нищо по-смъртоносно от отчаянието.То става причина този вярващ,който вижда греховете си,да се отчайва и в него се губи желанието за дуа и намаз,чрез които този човек да иска опрощение и напътствие от Аллах-нещата,които са щит срещу отчаянието и най-вече срещу моята намеса в неговия живот.

Всевишния Аллах казва:

"„Кажи: “О, раби Мои, които престъпвате в ущърб на себе си, не губете надежда за милостта на Аллах! Аллах опрощава всичките грехове [щом се покаете]. Той е Опрощаващия, Милосърдния. "/Сура "Ез-Зумер"39:53/

"„Само невярващите хора губят надежда за милостта на Аллах“ ("Сура "Юсуф"12: 87).

_________________
"Бъдете братя, о, раби на Аллах!"

АКО Е ВЕРЕН НА ДУМИТЕ СИ ЩЕ ВЛЕЗНЕ В ДЖЕННЕТА

Един ден, човек от пустинята отишъл при Расулюл-лах /с.а.с/, който бил заедно със сахабетата и му рекъл:

- О, Мухаммед! При нас дойде човек изпратен от теб и ни каза, че уж ти си твърдял, че Аллах те е изпратил за Пейгамбер. Вярно ли е?

Милостта за световете - Мухаммед /с.а.с/ казал:

- Да, казал е истината. Аз съм Пейгамбер, който Аллах е изпратил при вас!

Пустинният човек, който бил втренчил влажните си очи върху честитото лице на Пророка /с.а.с/ попитал:

- Кой тогава е сътворил небосвода?

- Аллах! - отговорил Пророкът /с.а.с/.

- А кой е сътворил земята?

- Аллах!

- А кой е положил тези планини и кой е сътворил всичко в тях?

-Аллах!

- След като е така, кажи ми в името на Аллах, който е сътворил небосвода и земята, и е положил тези плани­ни, наистина ли Аллах те е изпратил?

- Да, наистина Аллах ме е изпратил! отговорил Мухаммед /с.а.с/.

- Също така твоят пратеник ни каза, че е задължителен петкратният намаз, така ли е?

- Да, казал е истината!

- След като е така, кажи ми в името на Аллах, който те е изпратил, това Аллах ли ти го заповяда?

- Да, Той ми го заповяда!

- Твоят пратеник ни съобщи, че е задължителен зекятът... .

- Казал е истината!

- Кажи ми в името на Аллах, който те е изпратил, това Аллах ли ти го повели?

- Да!

- Твоят пратеник ни каза, че е задължително да се говее един месец в годината - през месец Рамадан.

- Казал е истината!

- Кажи ми в името на Аллах, който те е изпратил, това Аллах ли ти го повели?

- Да!

- Пратеника ти ни каза, че е задължително за онзи, който има сили да отиде на Хадж?

- Казал е истината! .

Така пустинният човек питал, а Расулюллах /с.а.с/ му отговарял. Накрая човекът изпълнен с радост и щас­тие казал:

- О, Пратенико на Аллах! Кълна се в Аллах, Който те е изпратил с правата вяра, че от тези задължителни неща не ще извърша нито нещо в повече, нито пък по-малко от това.

После изтичал навън и си отишъл. Пророкът казал:

- Кълна се, че ако казва истината ще влезне в Дженнета!...


Уебсайт в alle.bg